ЕВРИТМЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. Който се отнася до евритмия, в който има евритмия. Той.. пожела, щото онези / приятни, сладки думици: — „Така е!“.. Със други думи да се размесят — / със думици не толкоз евритмични. Ст. Михайловски, Мис., 1896, кн. 3-4, 175-176.


Източник: Речник на българския език (онлайн)