ЀВРО, мн. няма, ср. 1. Обща парична единица на страните от Европейския съюз, въведена в обращение (успоредно с националните им валути) от 1. I. 1999 г. вместо екюто като начална стъпка към създаване на обща европейска парична система. Република България поема ангажимент да стане член на еврозоната и да въведе единната европейска валута – еврото. СбСКИР III, 486. Пакет от 500 млн. евро за справяне с кризата в сектор „Мляко“. Милионите евро със сигурност ще помогнат за справяне с кризата „Мляко“ в ЕС. Агроб., 2016, кн. 8, 5.

2. Банкнота или монета от тази парична единица. На българското евро е изобразен Мадарският конник.

— Англ. еuro (съкратено от European ‘европейски’).


Източник: Речник на българския език (онлайн)