ЕВРОПЕИЗА̀ЦИЯ, мн. няма, ж. Книж. Приобщаване към европейския начин на живот и култура, придобиване на европейски вид и характер; европеизиране, поевропейчване, модернизиране. Европеизацията, макар и с външните си форми, навлиза в Шумен. Ст. Станчев, НР, 121. — Аз като съм Борчо Цеков, как да се префасонирам? Бобчо или Дробчо.. А пък това Цеко не се поддава на никаква европеизация. Ст. Даскалов, ЕС, 325. В периода 1895-1912 г. държавата следва политическа програма за европеизация на столицата чрез архитектурата. За нуждите на строителството се внасят от чужбина бетонна и профилна стомана, стъкла, порцеланова и фаянсова санитария, пирони, ламарина и други материали. В. Пеневска и др., СБАН, 21.


Източник: Речник на българския език (онлайн)