ЕВТИНДЖЍЯ, -ѝята, мн. -ѝи, м. Разг. Човек, който продава нещо или прави някаква услуга евтино, на ниска цена. Противоп. скъпчия. — Па не забравяйте да пущате по някоя пара, ей! Здраве е това! Докторите ще ви обръснат, а тука по едно левче, Господ е евтинджия. Ст. Даскалов, ВМ, 31.


Източник: Речник на българския език (онлайн)