ЕВФО̀НИЯ, мн. няма, ж. 1. Книж. Благозвучие; еуфония.
2. Литер. Подбор и организация на звуковете в поетичната реч за постигане на определен художествен ефект; еуфония.
3. Спец. Дял от поетиката, в който се изучават средствата за постигане на хармоничност, музикалност на израза в художествените произведения; еуфония.
— От гр. εὐφωνία.