ЕГОТЍЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Книж. Самовлюбеност, преувеличено мнение за собствените си достойнства и значение. Лермонтов е бил несъмнено егоцентрична натура. С неговия еготизъм (а отчасти, разбира се, и с младост) се обяснява оная особеност в неговото творчество, по силата на която последното се явява като разкриване на поетовата личност. БСб, 1915, кн. 3, 149-150.
— От англ. egotism.