ЕГОЦЕНТРЍК, мн. -ци, м. Книж. Човек, който проявява егоцентризъм, чието отношение към света се отличава с пълно съсредоточаване върху собственото „аз“. Прави ни [авторът] свидетели на постепенното формиране на изтънчения егоцентрик, убеден в превъзходството си над себеподобните, роб на жаждата си за преуспяване. С, 1972, кн. 9, 246-247.