ЕГЮ̀ПЕЦ, мн. -пци, м. Остар. и диал. 1. Циганин; егюптин, гюптин. Облечен бях опърпано отдолу, / егюпец цял... К. Христов, ЧБ, 377. Циганите и егюпците са много в Европейска Турция. С. Бобчев, ПОС (превод), 5.

2. Египтянин. — Аз виждам равната земя на егюпците, дето съм бил в младини и се унисам. Ето там, зад високите кули, които ги казват пирамиди, започва жълтият пясък. Ст. Чилингиров, ХНН, 197.

— Друга форма: г ю̀ п е ц.


Източник: Речник на българския език (онлайн)