ЕДЀМА ж. Мед. Оток, подуване на тъкан вследствие на увеличено натрупване на серозна течност в тъканните пространства. От царeвичната свила се приготовляват много лекарствени средства против едеми. ВН, 1959, бр. 2489, 4.

— От гр. οίδημα през лат. oedema 'подуване'.


Източник: Речник на българския език (онлайн)