ЕДЍН, -ият, -ия и (диал.) -ът, -а, вин. (остар.) едного̀, -то, дат. (остар.) едному̀ (само за лица от м. р. в I. 3 и III. 1 и 4 знач.), м., една̀, -та, ж., едно̀, -то, ср., еднѝ, -те, мн., числ. бройно и неопр. местоим. I. Числ. бройно. Само един м., една ж., едно ср. и (рядко) едни мн., обикн. нечленувано. 1. Числото 1. а) Само ср., самост., нечленувано. За означаване на абстрактно количество от толкова единици. — Господ нека успокои праведната му душа, а нам да дава мъжко сърце и силна десница да се борим с Христовия враг и да му върнем за едно сто... Ив. Вазов, Съч. ХХII, 208. Но щом се откъснеше от стената на обора, тя [Росинка] трябваше да прибяга на открито не по-малко от тридесет-четиридесет крачки и тогава [полицаите] щяха непременно да я видят. Как тогава още има безумието да се надява на спасение? Шансът е един на хиляда... Д. Ангелов, ЖС, 282. Едно е нечетно число. Δ Едно и едно е равно на две. Δ Пет по едно е равно на пет. ● При броене. Бузите ни се долепят на прикладите, пръстите — на спусъците и ние командуваме: едно... две... три! Ем. Станев, ЯГ 66. В казармата като войник / на плаца зъзнех от зори / и слушах там тържествен вик: / „Едно, две, три! Едно, две, три!“ Хр. Смирненски, Съч. II, 136. б) В съчет. със същ. — за означаване на количество от толкова конкретни единици. Пари трябваха. Всеки имаше нужда. И като виждаха, че другите отиват, тръгваха и те, за да си дадат житото срещу един лев. П. Спасов, ХлХ, 105. — Вие едно дете ли сте? Братя сестри нямате ли? Св. Минков, РТК, 101. Една на майка и на баща, тя беше доста разгалена. Ст. Чилингиров, ПЖ, 57. — Вдигнем се на атака, че като блъвнат скалите оня ми ти огън, не можеш да прекрачиш. Дружината ни оредя с една трета. П. Вежинов, ЗЧР, 26. — Пияна съм! — рече възторжено Цвета, завъртя се на един крак, вдигна ръка и със замах пръсна цветята, които държеше. Елин Пелин, Съч. III, 124. Хляб си имахме. Един / бе достатъчен за двама. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 125. Един милион. Един милиард. ● Разг. С изпускане на съществителни като р а к и я, п и т и е, ц и г а р а и обикн. с предл. п о. — Колега-а, я ела да запалим по една! Събраха се двамата и запушиха. Ст. Поптонев, ОБЛ, 41. — Кога ще му пийнем по едно бяло? Тъкмо имам екстра мезе. С. Чернишев, ЛО, 102. — Я ела да пийнем по едно, а? ● Самост. или в съчет. с ч а с а̀. Момент от денонощието, до който са изминали толкова ча̀са, смятано от полунощ или от средата на деня. Часът бе едва един, до мръкване имаше още много време. П. Вежинов, НС, 73. Влакът стигаше по един часа след обяд. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 108. Ще дойда точно в един часа на обяд. Δ Утре изпитът започва в един и половина. // Само мн. Със съществителни, означаващи двойка предмети — чифт, двойка от тези предмети. Колкото и чифта обувки да има, на жената ѝ трябват още едни. Й. Попов, ИЖП, 62. Танашакът, сякаш на себе си, заговори: — Еднъж да ми стъпне кракът в Елнъзач, още едни волове ще си купя. К. Петканов, СВ, 26. Като понаякна, уйчо му натъкми два чифта волове. С едните Ненко самѝ работеше. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 20. Тук има само едни чехли. Δ Купих си едни бели и едни черни ръкавици. в) В съчет. с числ. бройни д в а, д в е, д в а м а и (рядко) с прил. п о л ов и н — за означаване на приблизително количество (брой), ограничено според числителните от съответните съчетания. Той се вдигна, почна да ходи в кръчмата, напи се един-два пъти и на близкия празник отиде в черквата с жена си. Елин Пелин, Съч. III, 167. В тия един-два часа,.., той беше сварил да се напие. Й. Йовков, АМГ, 20. Наистина, всеки ден умират по един-двама, но това е нищо в сравнение с хекатомбите в Царево село. Л. Стоянов, Х, 103. Конфликтът между прокурора и следователя трае половин-един час. Г. Джагаров, П, 11.
2. Обикн. членувано и преди д р у г, при противопоставяне на два предмета, две лица. Който е пръв, първият от два или повече еднакви или еднородни предмета или лица. А на другия ден в училището дошла само едната половина от учениците. Л. Каравелов, Съч. II, 78. На едното му ухо имаше малка сребърна обеца. Й. Йовков, Ж 1945, 12. — Аз изгубих всичките си близки, боледувах дълго, ослепях с едното око, не можах да свърша гимназията и почнах да живея по милостта на другите. Елин Пелин, Съч. II, 176-177. — Ти чу ли какво питам? — .. — Не чух, защото съм глуха с едното ухо, а с другото не чувам. А. Каралийчев, ТР, 139. // При противопоставяне на две места — който е на обратната страна или посока в сравнение с посочения след това; противоположен. Мина от единия бряг на реката на другия и тръгна нагоре. Й. Йовков, СЛ, 68. Подпоручикът е легнал върху леглото на ъгъл. Краката му висят на единия край, главата на другия. Л. Стоянов, Х, 115. Той не можеше да го [коня] управлява, дърпаше юздите насам-нататък и кончето минаваше ту от една, ту от друга страна на шосето. Елин Пелин, Съч. III, 164. На едната страна на монетата беше изобразен държавния герб, а на другата житен клас.
3. Който е еднакъв, който е общ за две или повече лица, за два или повече предмета. — Ех, да го знаете вий, какъв беше той, бае ви Ивана, на времето.. Аз съм момувала с него, че го зная. Ние сме от едно село. П. Р. Славйков, Избр. пр II, 44. Знам го като петте си пръста.. Нали бяхме от една партия — заедно за съветници се избрахме. Г. Караславов, Избр. съч. II, 167. — Бе Иване, една кръв сте! Посрещни човека! — Не се стърпях. Майорът почака,.. и понечи да си тръгне. Н. Кирилов, ПД, 60-61. // Който не се променя; неизменен, eдин и същ. Раната на Огнянова заздравяваше полека и приковаваше на едно място тая жива и нетърпелива натура. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 163. Той пристъпваше в такта на мелодията отсечено и леко, завъртваше се изведнъж и,.., чевръсто и лудо заситняваше на едно място. Й. Йовков, Ж 1945, 16.
4. Обикн. в съчет. с глаг. с ъ м. Който се отличава с необикновени, изключителни качества; единствен, неповторим. — Кой каквото ще да приказва, но един е по целия Балкан майстор Найден. Р. Стоянов, М, 8. — Една е Лени в София. Една е в България! В света е една. О. Василев, Т, 23. Като оназ вечерница в небето, / една бе в село Ралица девойка / и цяло село лудо бе по нея. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 90. Българийо, за тебе те умряха, / една бе ти достойна зарад тях. Ив. Вазов, Съч. II, 169.
5. Разг. Само членувано. В съчет със з а, о т и отвл. същ. За подчертаване изключително, eдинствeно, само за какво се върши нещо. — А не е ли грехота, дето са ме погнали като враг? Дето са ме обявили за безчестник и бунтар? Мене, че цял живот съм търсил правия път, че за едната истина бях готов дори срещу бога да вдигна ръка! А. Гуляшки, СВ, 194. — Ние само за една чест сме служили. П. Тодоров, Събр. пр II, 377. Директорът беше прям. — Понякога човек се чувствува отговорен и за едното нищо! В. Сотиров, ЛНП, 46. Вдигна си всичко, което носеше като бащиния, прибра Минка, Сандю и Мавродинка и отиде да живее при братята си. Не можел бил да му работи за едина хляб. С. Северняк, ИРЕ, 35.
6. В съчет. с прил., същ., нареч. За означаване на много висока степен в проявата на някакво качество (положително или отрицателно), изразено с думата, с която се свързва. — Другата е артистка,.. Тя е сега с трупата си в Плевен. Една бъбрица, една устата! Ив. Вазов, Съч. ХХI, 99. „Па се народиха едни деца, очите ти да останат у тях.“ Й. Радичков, СР, 111. Избра си той най-младото и най-хубавото момиче, сгоди се и се ожени. То беше една сватба — събор. Г. Караславов, Избр. съч. II, 70. А и каква мома беше станала Райка, и какво беше чудо! Една стройна, па гиздава — да ѝ се не нагледаш! Т. Влайков, Съч. I, 1941, 8. — Рекох си, някое момче ще е надуло кавала подир селянката. На другата вечер чувам пак свири, едно жално извива, да те преболее сърцето. И. Петров, ЛСГ, 34. — Я да седнеш ти, момче, пък да си направиш едно хубаво сметката — колко половини си раздал и кому си ги раздал. Н. Русев, П, 173.
7. Разг. С изпускане на следващо съществително или прилагателно — обикн. за изразяване на отрицание, неодобрително отноше- ние към някого или нещо. — Така може. Иначе ще закъсаш. Нашият директор е един... М. Грубешлиева, ПИУ, 17. — Няма да ме бъде — рече колебливо Дребния, — затуй нека... — Я не се излагай! — смъмра го Марабуто. — Приказва ги едни... И завещания прави едва ли не... Н. Стефанова, ПД, 51 . ● С изпускане на същ. като п л е с н и ц а, ш а м а р, р у г а т н я и под. — Какво? Мислиш, че ме е страх от тебе ли? — злобно извика Борето. — Като ти цапна един... П. Стъпов, ЧОТ, 70. — Мамо ма, защо излъга чичото, че ми е лошо? — Трай там! Като ти зашия един, ще разбереш всичко. Й. Попов, СЛ, 111.
8. Остар. В съчет. с глаг. с ъ м. При който няма друг (близък или подобен); сам, самичък. Скоро Стремски и жена му останаха едни във върволяка. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 148.
9. Като въвежд. дума едно. Обикн. е д н о... д р у г о. При изброяване, изреждане в писмено или устно изложение — на първо място; първо. Синовете му не вярваха в това — едно, защото беше за невярване, друго, защото баща им имаше дългове. Елин Пелин, Съч. III, 28. След дневната бомбардировка над столицата доста граждани останаха по домовете си, едно, че нямаха средства да се пренесат и друго — нямаше с какво, нямаше и къде. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 274. Трябва да се признае, че към тяхната помощ прибягва голяма част от народа. Това се обяснява едно с невежеството, друго с ниските такси, които те вземат. Г. Белев, КВА, 91.
II. Неопр. местоим. 1. Със следващо съществително. За означаване на неопределеност, за подчертаване, че означените със съществителното предмети или лица се възприемат като неопределени, неизвестни, непознати; някакъв. — Намерих,.., че си ми оставил едни пари, а аз съм забравила да ти ги върна. Й. Йовков, ВАХ, 89. — Играе ме един вашенец там, ама тоя път ще му дам да разбере. Елин Пелин, Съч. I, 45. В наше село имаше един човек, казваха го дядо Славчо. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 3. — Днеска изпод носа ми свършиха едни ботушки. Полски. В. Пламенов, ПА, 15. Във скромна килийка, потънала в сън, / един монах тъмен, непознат и бледен, / пред лампа жумеща пишеше наведен. Ив. Вазов, Съч. I, 188. По празниците на Рождество трима турци биха и раниха посред пладне и всред града едного българина, жена му и зетя му. НБ, 1877, бр. 60, 235-236. // В съчет. със съществителни за период от време (д е н, н о щ, в е ч е р и др.). За означаване на неопределен момент (ден, сутрин, вечер и под.). Когато един ден Обрад се върна в Чуй-Петльово, цялото село се събра да го гледа и едва не го прогониха като тугин и пришелец. Ст. Загорчинов, ДП, 71. Една заран дядо Славчо,.., седнал бе въз огъня и си пушеше луличката. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 10. Една вечер се случи с него нещо, което засегна всички в селото. А. Страшимиров, К, 58. Една зима Еньо се разболя тежко. Елин Пелин, Съч. III, 174.
2. Със следващо съществително. За подчертаване на значителността на предмета или лицето, към което се отнася; eдинствeният, само той (този). Исках да съм влюбен. Знаех, че това не се постига само с едното искане, но все пак реших, че нищо не ми пречи да се влюбя в Адорея. Н. Антонова, Н, 96. Всеки род имаше своята скръб и своите терзания.. И не само едните българи бяха наказани на земята. Вл. Свинтила, СЗЗ, 384. Особено се бе смалило и избледняло лицето ѝ [на Криста], от него като че ли бяха останали само едните очи. П. Вежинов, НБК, 375.
3. Със следващо съществително. За израз на прeнeбрeжeниe и подчертаване на нeзначитeлността на предмета или лицето, към което се отнася; някакъв си, нищо и никакъв.- Не ви ли е срам, какво искате от едни жени. Й. Йовков, СЛ, 7. Тя бе по-смела от него... тя... една нищожна мома! Елин Пелин, Съч. I, 138. Може ли думите на един Братан да отменят практиката, непроменимата практика на оная, която дава най-строги присъди? Ст. Даскалов, ЗС, 328. — Каква заплата получава? — Каква заплата ще получава един лесничей! — учуди се и Методи. Й. Йовков, ПГ, 7-8. — Едва не счупи една саксия о главата ми... — Та ти за една саксия ли си? Трябваше да отстояваш... — засмя се Боян. М. Грубешлиева, ПИУ, 201. // Обикн. при глаголи д а м, кажа, видя и др. в бъд. В закана — за израз на пренебрежение, неодобрение към това, коeто сe означава от определяемото съществително. — Ще убием ей такъв глиган! — и разпери ръце да покаже какъв голям глиган ще убием. Но майка му го сгълча: — Я да млъкнеш! Ще ти дам аз един глиган! М. Марчевски, ТС, 9-10. Ах, защо няма сила да скочи, че нито поп ще се види, и жена си ще натупа хубавичко. Ще им даде той едни молитви, да помнят докато са живи. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 470-471. — Вихър ли? Това магаре — цар? Щях да му кажа аз нему един цар... Ив. Вазов, Съч. ХХI, 20. Т р е т о к о з а р ч е: — Додохме със свирките си да ти посвирим. З м е я: — Ще те пипна, ще видиш една свирка! П. Тодоров, Събр. пр II, 294.
III. Като същ. един м., една ж., едно ср. а) Един човек (една жена, едно дете). Пълна пушка едного плаши, а празната двамина. Послов., П. Р. Славейков, БП II, 90. б) Отделна личност, отделен непознат или неопределен човек. На едного откраднаха кравата и нашите разказаха, че това е работа само на конекрадците. Й. Радичков, В, 147. — Де хаджи Смиона? — попита един. Ив. Вазов, Съч. VIII, 46. в) Е д и н... д р у г или е д и н + предлог и д р у г. При противопоставяне, съпоставяне или съотнасяне на две лица или два предмета — първият от два или повече еднакви, еднородни предмета или лица. Консулът,.., се защура насам-нататък, тук седне, там стане, едного закачи, на другиго подхвърли дума. Й. Йовков, ЖС, 89. — Добър ти ден, бай Настасе... — каза Игнатий.. — За едного добър, за другиго лош, отче дяконе. Ст. Дичев, ЗС I, 68. — Бай Хаджи, защо са те заяли всички от всяка страна? — запита еднаж бай Стоян татя.. — Защото съм им направил добро. Единът учи при мене занаята, другият си отвори дюкяна с мои пари. Ст. Чилингиров, ХНН, 152. — А какво се чуе за Стояна? Едному наречено, а другиму изпечено. Л. Каравелов, Съч. VII, 67. Къщя, купи сено — всичко се сгушило едно до друго като безплътни едри сенки и спи. Елин Пелин, Съч III, 106. Близо до брега морето ставаше разкаляно и жълто, вълните идеха една след друга. Й. Йовков, Разк. II, 38. Двамата мъже влязоха в една стая и застанаха един срещу друг. К. Петканов, В, 236. г) Е д и н д р у г. За означаване, че всеки от двама души, от дадена група или от съвкупност от предмети извършва дадено действие по отношение на другия (по отношение на останалите). Аз държах тоягата, но не смеех да мръдна .. Така ние се гледахме един друг може би цяла минута. Ем. Станев, ЯГ, 110-112. Гроздан и Тачката се спряха и в трепетния блясък на светкавиците плахо се загледаха един други. Й. Йовков, Ж 1945, 177. Те престанаха да си говорят и не се погледнаха една друга. Елин Пелин, Съч. III, 112. Дишаше тежко: мислите му се надпреварваха, прескачаха се една друга и не се свързваха в логичен строй. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 393. Тълпата се блъскаше, за да види нещо. Хората се натискаха един другиго. Н. Райнов, БЛ, 117. Тие им дале воля да си поговорят между себе си, да са позапознаят и да открият един другиму душите си. Л. Каравелов, Съч. II, 92. д) С предл. о т. Отделно лице, предмет или група от лица или предмети от дадена еднородна област, среда. — Господа, този стар български обичай е един от най-хубавите наши обичаи и аз държа за него. Ив. Вазов, Съч. ХII, 42. Бай Гюро беше един от най-грамотните хора в село. Сл. Трънски, Н, 136. Най-сетне Лазар се пресрамва и спира едного от прислугата. Л. Стоянов, Х, 121. Така например единът от моите благодетели, съдържателят на читалището, комуто познавах положението и знаех, че освен читалищната работа той не вършеше никаква друга търговия, приимаше всеки ден по две-три писма. Н. Ферманджиев, РХ, 271. Трифонците минаваха за едни от най-честните хора в селото. Ст. Даскалов, БМ, 35. едно ср. а) Писменият белег на това число, цифрата 1 (I). Същите учени глави изнамерили и войната, разните там оръдия, бомби, фау едно, фау две... Ем. Манов, ДСР, 51. Арабско едно. Римско едно. Напиши цифрата едно. ● В съчет. със същ. н о м е р. Протокол номер едно. Автобус номер едно. б) Нещо единствено (обстоятелство, предмет, мисъл), извън което няма други неща. — Оставаше само едно: да ѝ дам половината си заплата. Ив. Вазов, Съч. IХ, 11. Ех, всичко беше добро дяду Славчу, всичко:.. Едно само му не стигаше,..: сиромах беше откъм челяд. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 6. Само за едно се стягаше сърцето му, само за едно му беше много мъчно — искаше му се да види още веднъж Крумча, па тогава нека мре. Г. Караславов, Избр. съч. I, 375. в) В съчет. с глагола с ъ м. Два или повече предмета или лица, които са твърде близки, еднакви помежду си; едно и също. — Какво има ли, ваша милост? Все същото, все същото! Жени нали са, все са едно!... Й. Йовков, Разк. III, 40. Завиждаше някога на Георги, знаеше той един път и ни радост, ни скръб го потапяха в забрава. „Но не могат всички хора да са едно.“ М. Яворски, ХСП, 202. — Какво, че съм селянин, че съм овчар? Нима овчарят и боляринът не са едно пред бога, нямат същите очи, крака, ръце? Ив. Вазов, Съч. ХХI, 23. г) В съчет. с глагола с ъ м или като обст. поясн. с предл. в. Два или повече предмета или лица, които образуват общо неразделно цяло. — Няма наши и ваши, аго Исене, всички сме едно — българи! Л. Александрова, ИЕЩ, 346. — Тука ни е веке тесно, майко. Децата пораснаха, ето и Неда. За сички ще бъде по-харно, като се разделим. Ами ние пак ще сме си едно, нас не ни свързва само къщата. Д. Талев, ПК, 331. — Нашите сърца бяха едно, но нашите пътища са различни. Ив. Вазов, Съч. ХХI, 44. — Че и той ли е с кмета сега? — попита Странджев вeчe неспокоен. — Те са едно, сине! Като се чу за бъркотията в София, кметът ги свика, па избра Наня пак за свой помощник. А. Страшимиров, А, 588. Шуртящата вода се събира в едно и бърбука надолу в добре оправена вада. Ц. Церковски, ТЗ, 126. И къщите пак се скараха, пак заговориха в един глас. В. Попов, Избр. пр, 23. Коя земя от теб е по-пъстра, по-богата? Ти сбираш в едно всички блага и дарове. Ив. Вазов, Съч. II, 5. д) Разг. В съчет. с глагагола с ъ м.: Е д н о... д р у г о. При противопоставяне или съпоставяне на две неща — лице, предмет или явление, които със свои особености, положение, значение са различни от тези, които се посочват след това. — А що са ни нам царете и болярите и какво добро са ни сторили? Те са едно, а ние, добрите християни — друго. Ст. Загорчинов, ДП, 345. — Все пак вие вече казахте: той [Раковски] е едно, емиграцията — друго... Ст. Дичев, ЗС I, 409. — Вие гражданите сте едно, ние сме друго. Н. Попфилипов, РЛ, 12.
◊ Формула едно. Едно от първите и най-престижни световни ралита, провеждано в Италия. Рязко отпуска [шофьорчето] амбриажа и огромният самосвал стартира, като за формула едно, на завоите се чува по едно изплакване на гумите и толкова. В. Жеков, ТП, 52.
~ Броим се на пръстите на едната ръка. Разг. Малко сме на брой, в малко количество сме. Такива добри момчета като вашето вече се броят на пръстите на едната ръка. В (из) един глас. Разг. Едновременно, заедно с някого казвам нещо. — Какво стана? — извикаха всички в един глас. — Можа ли да приспиш царя? Св. Минков, ПК, 16. — Тате! — викат всичките ми деца из един глас. — Ние си скрихме всички неща. Ц. Церковски, Съч. III, 178. В един миг. За много кратко време, изведнъж. Разг. Цветината душа в един миг се изля в топла дълга молитва за Еньо и за нея. Елин Пелин, Съч. III, 121. Пролетен топлик усети, / дочу весел детски вик / и снежинката от радост / разтопи се в един миг. Елин Пелин, ПБ, 106. В (с) една капка (лъжица) вода бих удавил (ще удавя) някого. Разг. С всички средства бих напакостил (ще напакостя) някому, защото силно го мразя. — Прелюбезните ни поданици — болярите и отроците им, — те с една капка вода ще ни удавят! Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 38. В (от, през) едното <ми ухо> влиза, от другото излиза. Разг. Проявявам небрежно отношение към съветите, думите на някого, не обръщам внимание на това, което ми се говори или за което ме съветват. Нали преди да умре изрече ония пусти думи! Нали нагласи умирачката на всичките си другари. Да беше друг — както и да е — в едното влязло, из другото излязло, ама Бургазът е това, не е шега работа. Чудомир, Избр. пр, 270. Никак не можеше да се разбере вълнуват ли го тези приказки,.., или от едното ухо влизат и от другото излизат... Г. Караславов, Избр. съч. II, 87. Вземи (хвани) единия, <та> удари другия; хвани (улови) единия (едного) за крака<та>, та удряй (удари) другия (другиго) в (по) главата; единия за крака<та>, та другия в глава<та>. Разг. Пренебр.; Грабни един<ия>, удари друг<ия>. Диал. Пренебр. Обикн. за хора с еднакви, с едни и същи недостатъци. Занарежда с тих глас огорченията си от бащата и сина: — Вземи единия, та удари другия. Да остане на тях, всичко ще опропастят. К. Петканов, ДЧ, 37. — А бе как няма да си правиш оглушки — въздъхна човекът с ушанката — семечистачните ни машини.. вземи едната, че удари другата. ВН, 1960, бр. 2657, 4. <Все> една стока, с ъ м с някого. Разг. Ирон. С едни и същи недостатъци, еднакви (сме). — Че за какво да се караме с тях [комшиите] ? Сиромашията ли да делим? — усмихна се старецът. — Всички сме все една стока — гольовци. К. Калчев, ЖП, 345. Все една<та> си зная; едната си зная. Разг. Упорито настоявам на своето. Той си знаеше все едната. „Не можем. Бедно е селото.“ Т. Влайков, Съч. III, 141. Казвай му, прави го какво щеш, той си знае все едната. Н. Геров, РБЯ II, 5. Всеки един. Разг. Всеки поотдeлно. И всякога всяка една работа дядо Славчо сè самичък ще я нагледва, за всяко едно нещо самичък ще нареди. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 5. Оттам той тръгна през мерата и прегледа всички ниви и ливади на Станкиния баща. Той спираше пред всяка една и пред всяка една се тюхкаше. Елин Пелин, Съч. III, 134. Говорим на един <и същ> език. Книж. Еднакво мислим, разбираме се. Говореха на един и същ език, еднакво мислеха [преспанци], еднакво знаеха. Д. Талев, ЖС, 266. Давам / дам един зъб някому. Разг. Скарвам се, нахоквам някого, озъбвам се на някого. — Плези се ти, плези! — скара ѝ се стрина Кольовица. — По това време сама-самичка из къра, не е ли срамота? Ами че дай ѝ един зъб, бре Кольо! — смигна тя на мъжа си. И. Петров, НЛ, 8. Дванайсет (девет) лисици в една дупка ще спят. Диал. Много е студено, голям студ е. Тая нощ девет лисици в една дупка ще спят. Две на (в) едно не свързвам / свържа (не събирам / събера, не турям / туря, не турвам / турна). Разг. Живея в бедност, недоимък, не мога да се замогна, да стана имотен. — Не е само в погаждането, но... — засече Мишо, — хубаво е да си подсигурен с нещичко... Старият пребледня. „Не са дошли за хубаво!“ — реши той. — Я ниви, я нещо друго ще поискат... Не давам! Пък и какво имаме — гладуваме, две на едно не можем да съберем... Г. Караславов, СИ, 301. Трепеше се от изник слънце до заник и все не можеше две на едно да събере. Н. Хайтов, С, 153. Дера от една овца (агне) <по> две кожи. Разг. Безмилостно ограбвам, жестоко експлоатирам. Царство е туй. Ще речете, — добре, но са отсекли лоши закони и са разхвърлили данъци такива, дето от една овца дерат две кожи. Е, така е. А. Страшимиров, К, 50. — „Добре сме ние с турците“- думат. Че как няма да са добре! Нали мюдюринът и неколцина аги ги крепят да дерат заедно от една овца по две кожи! М. Марчевски, ДВ, 82. Дето (що) има една дума (приказка, реч). Разг. Както се казва (употребява се обикн. вметнато, преди да се каже поговорка, пословица или след нея). Ето, замисли се той, спомня си как я купи тази нива и се усмихна. Късмет. Насила му я натикаха в ръцете, дето има една приказка. Г. Караславов, С, 32. — И с пръст не съм я докачил, що има една реч. Кой бие жена си — бие ангела си... Елин Пелин, Съч. II, 21. До един (eдна, eдно). Разг. Всички, изцяло, без изключение. Барабанът биеше на всеки ъгъл. Призоваваше населението да се стече до един на площада. К. Ламбрев, СП, 323. Многобройните маси са заети до една. Й. Йовков, ПК, 51. До едно време. Разг. До известен, определен момент. Те отидоха настрана с Йовча и заговориха. До едно време бяха в градината, после се изгубиха. Й. Йовков, ПГ, 223. До едно време държеше ръцете си в предните джобове на панталона, после се сети, та премести едната ръка в задния джоб. Й. Радичков, СР, 98. До сто и едно. Разг. Извънредно много. — Само така! Ако почнеш да отстъпваш, ще те въртят до сто и едно. И. Петров, МВ, 75. Държа едно; държим едно. Разг. 1. С някого. На същото мнение съм с някого, солидарен съм с някого. Аз го помня, тук под дъба на сборището като разправяше делбите и препирните на селото. Същи цар беше той тук! Ама тогази всички държаха едно с него, нямаше тези ежби помежду ни. П. Ю. Тодоров, Събр. пр II, 47. Нямаха мир и слога в селото си и се деляха на безброй партии, делиисуфчени държаха едно и на изборите се явяваха вкупом. Й. Йовков, ПГ, 57. 2. Отстоявам някакво твърдение, мнение, становище. Той се приближи до мене и пришепна ми тихо: — За Ясъ-Курия ни викат. Едно ще държим: че аз и Данаил сме ходили по търговия, а ти си ни придружавал само за разходка. К. Величков, ПССъч. I, 115. Един бие (тупа) тъпана, друг обира (събира) парсата. Разг. Употребява се, когато някой, съвсем без да се е трудил, получава нещо, ползва се от някаква облага, придобита с труд от друг. — Ето какви са хората — мислеше си той, — навсякъде засади и конспирации... Един бие тъпана, а друг събира парсата. К. Калчев, ЖП, 227. — Ще приказвам. Защо да не приказвам? Стига вече един да бие тъпана, друг да събира парсата. Тая вечер за това са ме турили наряд. Ама няма да го бъде. Вл. Полянов, ПП, 147. Един бог (господ) знае. Разг.; Един дявол знае. Разг. Пренебр. Във въпрос. или въпрос.-възкл. изр. Употребава се за подчертаване на неизвестност или съмнение в нещо; не е известно, не се знае. Позвъних, като попипах предварително пистолета в джоба си — един бог знаеше какво щеше да се разиграе следващата минута! Др. Асенов, СВ, 130. И тъй си е: мълчи. Мълчи и мисли. Какво мисли — един господ знае. Й. Йовков, ЖС, 130. Времето вървеше бавно, проточено, лениво. Иван и Петето се бавеха в кухнята, стягаха се, какво правеха, един дявол знаеше... Старата взе да се безпокои. Г. Караславов, Тат., 251. — Как и кога се е измъкнал от болницата, един дявол знае... и то... по халат. П. Михайлов, МП, 118. Един вид. Разг. 1. При уподобяване — за посочване на някакво сходство, приблизителна еднаквост; нещо като, нещо подобно на. — Но не ти ли излезе малко скъпичко всичко това?.. Той разпери ръце. Един вид, поех си риска. Г. Друмев, УКР, 41. — Много пили онази вечер. И даже той, Кольо, се учудил, че самият Спас му предложил да си фирнат — прецедент един вид! В. Сотиров, ЛНП, 48. Книгите се пишели по поръка, но често писането на книги било един вид наказание. Б. Ангелов, ЛС, 138-139. 2. Като вмет. израз. За дообясняване на казаното; по-точно казано, така да се каже, с други думи. — В страха си,.., моят клиент, изгубва, един вид, съзнание. Елин Пелин, Съч. I, 196. — Ще има и собствено стопанство: крави, кокошки, зеленчукова градина. На кооперативни начала,.. Кооперация, един вид. Й. Йовков, ОЧ, 157-158. Един вятър ни вee (носи). Разг. Пренебр. За хора с еднакви недостатъци — едни и същи, еднакви сме. Един гледа сватба, друг — брадва; <за> едни сватба, <за> други брадва. Разг. Употребява се, когато някой пострадва от нещо, което за други е хубаво, добро. — Ще я вземат [каруцата], ами! Нико3й не може да я вземе. Аз я вкарах в двора и залостих портата. Зная аз: един гледа сватба, друг брадва. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 293. Един ден. Разг. В неопределено, неизвестно време в бъдещето; някога, някой ден, след време. — Дай цена на човека, да си сигурен в имота си... Защо да кажат един ден, че опропастяваш хората! Елин Пелин, Съч. III, 131. Не е ли той човек, за когото един ден ще се пише и говори така, както днес се пише и говори за старите пророци? Г. Караславов, СИ, 32. Един-единствен; един-едничък. Разг. За усилване — само един. В същия миг отвън прозвуча камбана. Един-единствен удар, който глухо и тихо замря. Й. Йовков, Ж 1945, 181. Аз нямам ни един-едничък хубав спомен / от мойте детски дни. А. Разцветников, С, 80. Един или друг. Разг. Някакъв. Иван Селският с всички е добър, с всички кметове, бивши и настоящи,.., с всички живущи в селото и с тия, които по една или друга причина са вън от него и се намират в затвора. Елин Пелин, Съч. IV, 262. Един и същ (същи). Все този, все същият; еднакъв, неизменен, непроменен. Вечеряше в един и същ ресторант, с една и съща компания. Елин Пелин, Съч. II, 174. Едни и същи си оставаха планините наоколо, поляните по Добромерица и по Боцур, канарите и долищата в Гръмовец. Й. Йовков, СЛ, 76. Единият ми крак е в гроба (трапа); с единия крак съм в гроба (трапа). Разг. Скоро ще умра (при тежка болест, премеждие или старост). — Когато ражда жената, единият ѝ крак е в гроба, а още повече , когато е насила. Д. Талев, ЖС, 393. — Знаеш ли само колко хора днес се радват на отлично здраве, след като са били с единия крак в гроба, смазани от старост, измъчвани от ревматизъм и от всевъзможни други болести. Св. Минков, БФ, 33. Златан чорбаджи не можа да замине за Божи гроб. Разболя се, легна на постеля и, когато Великден дойде, той беше с единия крак в гроба. К. Петканов, БД, 212. Един косъм ме дели от нещо. Разг. Много близо съм до нещо (обикн. лошо); непосредствено съм застрашен от нещо. А и нашият трен само един косъм го делеше от такава катастрофа. Ал. Константинов, Съч., 241. Един на вили, друг на мотовили (кокили, могили). Диал. За несговорни хора. Един от друг. Със следващо прил. в сравн. степен. За означаване на всеки следващ от дадена съвкупност, който притежава в много по-висока, по-силна степен посоченото с прилагателното качество. Всичките тия разкази, един от други по-невероятни и изумителни, фърляха ново освещение върху моралната сила на Дякона. Ив. Вазов, Съч. ХII, 165. Умът му прехвърляше и избираше всевъзможни средства, едно от друго по-жестоки. Й. Йовков, Ж 1945, 50. Един по един. 1. Разг. Един след друг, последователно. Наведоха глави хайдутите и си отидоха един по един. Й. Йовков, СЛ, 191. Той се спря, изгледа една по една момите — всички му се сториха хубави, гиздави... Ст. Дичев, ЗС II, 187. 2. Поотделно, изолирано един от друг. Един по един те не струваха нищо. Но сбрани на едно, организирани и стегнати, бяха сила. Г. Караславов, СИ, 127. Един през друг. Разг. Всички едновременно или почти едновременно, без да се изчакват, в надпревара. Един през други, като се трупаха наоколо и викаха, селяните даваха най-различни съвети. Й. Йовков, ВАХ, 204. Щом открехна вратата, нетърпеливите овце една през друга наизскачаха и се затириха към затворената протка на градината. Ст. Марков, ДБ, 83. Жените викаха една през друга. Л. Александрова, ИЕЩ, 187. Един път1. Разг. 1. Някога в миналото; веднъж. Един път той [Белчо] се изгуби и баща ѝ цяла нощ го търси по гората. Елин Пелин, Съч. II, 29. Един път имаше битка между нашата и една съседна махала. З. Сребров, Избр. разк., 141. 2. За означаванe на прeдшeстващо дeйствиe по отношeниe на дeйствиeто, коeто слeдва; щом като, вeднъж (в 5 знач.). Един път завоювал разговора, той го не изпуща от властта си. Ив. Вазов, Съч. IХ, 136. Един път2. Жарг. Изключителен, рядък с добрите си качества; много хубав, много добър. — Що чини дъщерята, зетят. Зет имаш един път. Харно момче... Кр. Григоров, ПЧ, 13. — А Весето, Весето е мома един път. Не видиш ли само каква снага има. Кр. Кръстев, К, 84. Един път <ще> се мре. Разг. Употребява се, когато някой предприема нещо рисковано, опасно, но въпреки това иска да го направи. Един с един. Разг. В отриц. изр. Никой с никого (употребява се, за да се подчертае разлика, несходство). То какви ти кокошки! Отначало бяха само стотина гребена и една с една не си приличаха. Г. Краев, Ч, 79. Пет пръсти са на краката, един с един не са равни. П. Р. Славейков, БП II, 46. Един тегли напред, а друг <дърпа> назад. Разг. За несговорни хора в някаква обща работа. Но как ще вървиш, когато един тегли напред, а друг дърпа назад? М. Марчевски, П, 246. Един ум (акъл) за зиме ли, за лете ли; един ум (акъл) за събота ли, за неделя ли. Разг. Ирон. Употребява се, когато някой забрави, не се сети навреме нещо или сбърка нещо съвсем просто. — Ама ти, учителю, речи на учителката, нека не дава на ония [момите] да пеят без време, а то... един ум за зиме ли, за лете ли? А. Страшимиров, К, 6-7. Един хвърлей камък. Разг. Съвсем малко разстояние. Така урвата на Бричебор е изключетелно облечена с гора от иглолистни дървета: ела,.., смърч, а отсамната урва — от листнати: бук, явор,.. В милионите ели — рядко някой бук, и обратно! А един хвърлей камък има от едната до другата! Ив. Вазов, Съч. ХV, 17. Една крачка. Разг. Съвсем малко. Понякога разликата между невинния наивник и изпечения злодей е една крачка. Й. Попов, БНО, 128. Една кръв (жилка) с ъ м с някого; една кръв (жилка) с м е. Разг. Близък, кръвен роднина съм с някого (близки, кръвни роднини сме). Бе Иване, една кръв сте! Посрещни човека! Н. Кирилов, ПД, 60. Една му (ѝ) глава, а сто му (ѝ) езикът. Диал. За много устат човек. Като дойде тази бабичка на гости, трудно се изтрайва, защото една ѝ главата, а сто ѝ езикът. Една ни е <люлка> залюляла. Разг. Имаме еднаква участ, еднакво лоша съдба. Тоя смях и общата им болест поуспокои объркания Стоенчо. Нали не е само той с празен хамбар. — Братя сме; една ни люлка залюляла — дума Гюлчето и мръдна към канцеларията, след него и другите. Ц. Церковски, Съч. III, 236. Нас една ни е залюляла, една и ще ни свърши, каза ухилен до уши бъдещият ми приятел, като ме потупа и по гърба. З. Стоянов, ЗБВ III, 132. Една стока с ъ м. Разг. Пренебр. За изразяване на отрицателно, неодобрително отношение към някого или към нещо. И ти си една стока, ама хайде, от нас да мине! Късно научихме за тебе, късно! Гледай си службата! Кл. Цачев, СШ, 41. — Жена му го храни! — И тя е една стока... М. Марчевски, П, 116. Една шепа (талига, файтон), х о р а. Разг. Подигр. Много малко на брой (хора). — Знаех аз, че някои са се заканвали и на Стоян, и на мене, но си виках: какво могат да направят, в село петковистите са един файтон хора. Ем. Манов, ДСР, 209. Дивотино е една талига хора, но пак не можаха да открият тези, които бяха оскърбили пътуващия кореспондент. Сл. Македонски, ЕЗС, 144. — Инсаров, е един чудесен българин! И сега, когато една шепа народ разгромихте една вековна империя — аз още повече разбирам силата на Инсаров. Ив. Кирилов, Съч. II, 132. Едно време. Разг. Някога, отдавна, преди много години. — Едно време земята беше широка, хората бяха малко. Тогаз можеше да има чифлици. Й. Йовков, ЧКГ, 132. Едно време,.., в наше село имаше един човек, казваха го дядо Славчо. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 3. Имало едно време един цар, който се казвал Станимир. К. Величков, ПССъч. VIII, 253. Едно-друго. Разг. Различни неща, някои неща; това-онова. Преди обаче да иде до шивача, реши да понатуря из джобовете едно-друго. Джобно ножче тури в един джоб, в един тури огниво. Й. Радичков, СР, 95. Старецът грижливо го зави с кечето си, прибра едно-друго от масата, за да заличи следите му, и седна до прозореца. П. Михайлов, ПЗ, 25. Само Захаринчо отиваше често при него, запитваше го едно-друго и му помагаше да стане. Елин Пелин, Съч. III, 84. Едно към eдно. Разг. 1. Точно, вярно. Такъв бар наистина e същeствувал в началото на 90-тe и атмосфeрата в нeго e прeдадeна почти eдно към eдно. Ег, 2000, бр. 45, 32. Пиeсата си e докумeнтална, отразява eдно към eдно живота. ВЖ, 2000, бр. 39, 5. 2. Буквално, дословно, точно. Вокалистът.. дублирашe eдно към eдно жeстовeтe на Мариус Куркински, коeто прeдизвика възмущeниe срeд фeновeтe. 24 часа, 2000, бр. 74, 24. Това нe са мeмоари или докумeнталистика, това e измислица. Случващото сe в книгата нe бива да сe приeма eдно към eдно. НТ, 2000, бр. 216, 6. 3. С гл. г о в о р я и др. Откровeно, дирeктно, нeдвусмислeно (говоря и др.). Докато Н. М. чeсто прикрива смисъла на думитe зад дeликатно конструирани измислици, О. цeпи направо. „Винаги говоря eдно към eдно“, казва амeриканката. 24 часа,1999, бр. 167, 99. Едно към кесим (гьотуре, намерки). Простонар. Неодобр. Неточно, произволно, без да се изчислява, без да се пресмята, както трябва. — Лабораторна проверка прави ли? Не си! .. Едно към кесим. В. Ченков, РД, 1965, бр. 157, 3. Едно ми
> От една страна. Като вмет. израз. О т е д н а с т р а н а,... о т д р у г а с т р а н а. За противопоставяне или съпоставяне на два факта. Нямаше никакво съмнение, че Пинтов и Кинев няма да се предадат. От една страна това го дразнеше, от друга страна го плашеше. Г. Караславов, ОХ II, 363. Той видя, че тука се разиграва потресна драма на силни душевни борби; благородно възмущение, от една страна, възвишена самоотверженост, от друга. Ив. Вазов, Съч. Х, 31. Цветина майка се досети, че Иваница нарочно е дошла у тях да поразпита, и това от една страна я поласка и зарадва, от друга пък ѝ стана мъчно. Елин Пелин, Съч. III, 118.