ЕДИНО-. Първа съставна част на сложни думи, прилагателни и съществителни, със значение: 1. Който е единен, обединен, съгласуван, напр.: е д и н о д е й с т в и е, е д и н ом и с л и е, е д и н о д ъ р ж а в е н, е д и н о ф р о нт о в е ц и под.

2. Книж. Който сам, единствен представлява или осъществява нещо, напр.: е д и н о б ор е ц, е д и н о в л а с т е н, е д и н о н а ч а л н ик и под.

3. Остар. Който е един по количество, напр.: е д и н о е з и ч е н, е д и н о и м е н е н, е д ин о л е т е н, е д и н о д н е в е н.

4. Остар. Който е еднакъв с някой друг, напр.: е д и н о с ъ щ е н, е д и н о к р ъ в е н, е д ин о з е м е ц.


Източник: Речник на българския език (онлайн)