ЕДИНОВЀРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Остар. Книж. Едноверен. Той познава отлично спорните въпроси, що са влагали студенина между двата еднокръвни и единоверни съседски народи. Бълг., 1909, бр. 451., 1. Старото турско правителство не е имало причина да защищава българите, напротив, то с удоволствие е гледало наступателното движение на своите войнствени и единоверни съюзници против християнските раи. А. Шопов (превод), Н, 1882, кн. 1, 53.