ЕДИНОВЛА̀СТНИК, мн. -ци, м. Рядко. Книж. Единовластен владетел, управник. За да рече упорство, народът има великолепна дума – самоглавщина. По етимологията си „самоглавщина“ е най-пригоден термин за заслепението на единовластника: той върши всичко самин, той върши всичко на своя глава, той е самоглавец. Сл, 1991, бр. 5, 7.