ЕДИНОДЀЙСТВИЕ, мн. няма, ср. Книж. Пълна съгласуваност и единство в действията на няколко лица, организации и др. Единомислието и единодействието са абсолютно необхдими за делото. Ив. Унджиев, ВЛ, 207.


Източник: Речник на българския език (онлайн)