ЕДИНО̀К, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Сам, самотен. И тъй, като другий Дон Кишот, реших да простра ръка на помощ към тази единока мома. П. Р. Славейков, ДБ (превод), 163.
ЕДИНО̀К, мн. -ци, м. Остар. и диал. Сам човек или човек с малка, малобройна челяд. Единоци сме, че не ни спори да работим като хората. СбНУ XVI-XVII, 393.