ЕДИНОКРЪ̀ВЕН, -вна, вно, мн. -вни, прил. Остар. Книж. Еднокръвен. Намерението на тоя знаменит старославенский изпитател .. е .. да подбуди другите по света честити славени, нашите мили единокръвни братия, да ся смишляват. Х. Йоанович, Ц (превод), 65.


Източник: Речник на българския език (онлайн)