ЕДИНОМЍСЛЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Който има еднакви мисли с други; едномислен. „Бъдете всинца единомислени, състрадателни“. ИЗ 1874-1881, 160. Когато това стана известно в окрестностите, стекоха ся мнозина единомислени братия и сестри. ИХЦ (превод), 202.