ЕДИНОМЍСЛЕНИК, мн. -ци, м. Остар. Книж. Единомишленик. Яне Сандански напуснал [конгреса] с други единадесет делегати-единомисленици, а останалите се обособили в „съвещателно събрание“ — не вече конгрес. Хр. Бръзицов, НЦ, 269. Павел обаче не се покори на решението на събора и за да се удържи на мястото си, набра наоколо си свои единомисленици. ПСп, 1876, кн. 11-12, 73.