ЕДИНОПЛЀМЕНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Остар. Книж. Едноплеменен. — Това ново и отрадно чувство,.., тук при съприкосновението с вас, народ единоплеменен и угнетен, стократно се усили. Ив. Вазов, Съч. VI, 94. Правителете на това [западното] българско царство види се са имале доста голяма войска, па са срещале съчувствие и в единоплеменното население на съседните области. ПСп 1876, кн. 11-12, 121.