ЕДИНОРО̀ДЕЦ, мн. -дци, м. Остар. Книж. Еднородец; сънародник, съотечественик. На същото място Васил Друмев хвали общо единородците, които .. са отговорили на „жизнената народна нужда от едно дружество, което ще помогне да тръгнем и ние, българите, по стъпките на просветените народи“. М. Арнаудов, БКД, 122. — Йоан Кантакузин стои зад гърба на богатите и калугерите, у които ние състоим не като християни и единородци, а подобно на варвари и роби. Ст. Загорчинов, ДП, 407. Гръцкото образование, което получаваха повечето от нашите единородци в това време, правеше ги да забравят народността си. П. Р. Славейков, ГУ, 2. Нека най-после ни бъде дозволено да отправим най-топлите си благодарения и към ония учени единородци, които,.., ни спомагат тъй действително с перото си. Ч, 1871, кн. 7, 194.