ЕДИНОСЪ̀ЩЕН, -щна, -щно, мн. -щни, прил. 1. Остар. Книж. Едносъщен, едносъщ; единосъщ.
2. Рел. В християнството (за всяко от трите лица на Бога) — напълно съвпадащ, еднакъв с другия. Когато Син Божий има едно божествено същество с Бога Отца, то той във всичко е равен и единосъщен с Бога Отца. Хр. Данов, ППК (превод), 31. Узаконяват се нови социални взаимоотношения — феодалните — и религията трябва да намери образи, които да построят нов небесен свят, прототип на земния. Тогава единосъщният Вседържител Бог остава само идея, а чувствата на хората се пръсват, по безброй много светии. Н. Драгова, КО, 33.
◊ Света Троица Единосъщна и Неразделна. Рел. Название на християнския Бог, който е един по същество, но троичен по лица (Бог Отец, Бог Син и Светия Дух), равнопоставени по същината и божествеността си, образуващи едно цяло.