ЕДНА̀КВИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от еднакъв. — Ден .. дни .. делници, сиви, грозни, еднакви, еднаквички.. Уж в тях стават различни неща, а всички са пусти, избелели. Н. Русев, П, 76. Родиха им се момиченца, близначета — съвсем еднаквички.


Източник: Речник на българския език (онлайн)