EДНЍНКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Умал. гальов. от един; едничък. Ръцете му трепереха:.. не можеше да откопчее пантофа,.. — Сега, сега! Ето — хоп: еднинкият е събут. Какво изящество! А. Страшимиров, Съч. V, 150. „Ти либиш, бае, две моми, / а азе либа еднинка, / еднинка, ала добринка“. Нар. пес., СбНУ II, 74. За зла чест видял как и еднинката му дъщеря е готова да остави баща си и да бяга. П. Р. Славейков, СК, 156.