ЕДНОБО̀ЖИЕ, мн. няма, ср. Вяра, религия, според която има само един бог; монотеизъм. Огромен грях, непростимо престъпление през вековете еднобожие е било туй: вярата в две начала на битието. В. Мутафчиева, ИКМ, 76. Старобългарското вeроизповeданиe,.., можe да ся раздeли на eднобожиe, двоeбожиe и многобожиe. Д. Войников, КБИ, 16-17.
— Друга форма: е д и н о б о̀ ж и е.