ЕДНОБРА̀ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. Който е свързан с еднобрачие, който се отнася до еднобрачие; моногамен. Понеже сърната е еднобрачно животно — семейството живее вкупом цяла година. П. Петков, СП, 47.
