ЕДНОБРА̀ЧИЕ, мн. няма, ср. 1. Книж. Форма на брак, при която един мъж е свър- зан само с една жена или една жена — само с един мъж; моногамия.
2. Спец. При животните — свързване в брачна двойка на два индивида, които живеят заедно и създават поколение един сезон, няколко сезона или цял живот; моногамия.