РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК (ОНЛАЙН)

ЕДНОВРЀМСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Едновремешен, едновременен².

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.

Източник: Речник на българския език (онлайн)