ЕДНОВРЪ̀Х, -въ̀рха, -въ̀рхо, мн. -въ̀рхи, прил. Който има само един връх. Пътя му преградила отвесна едновърха планина. Там, където планината пробождала небето, се белеел камен дворец. Ив. Планински, БС, 78.
