ЕДНОГО̀ДЕЦ, мн. -дци, след числ. -деца, м. Диал. Животно или растение на една година. Стоян си дума: тоя елен не е за ден расъл, не е едногодец, ами е тригодец — три години мляко е сукал. Д. Яръмов, БП, 14.


Източник: Речник на българския език (онлайн)