ЕДНОДНЀВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. 1. За животни или растения — който е на един ден. Еднодневни пилета.

2. Който съществува в продължение на един ден, който трае, продължава един ден. — Работниците от града обявяват утре еднодневна протестна стачка. П. Спасов, ХлХ, 121. Еднодневно отсъствие. Еднодневен поход. Еднодневна почивка.

3. Който се отнася за време от един ден. Еднодневна заплата.


Източник: Речник на българския език (онлайн)