ЕДНОДУ̀ШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. Остар. Единодушен. Написано в ответ на еднодушните почти тогава твърдения за грубост и немузикалност на нашия език. Ив. Вазов, Съч. II, 47. При това не последва еднодушно съгласие и дипломатическата деятелност по тая причина се спря. НБ, 1877, бр. 63, 247.