ЕДНОДУ̀ШНО нареч. Остар. Единодушно. Великият съвет еднодушно отблъсна предложенията на конференцията. НБ, 1877, бр. 59, 232. Кроежа му за памятника всички еднодушно.. одобриха. Й. Груев, СП (превод), 119.


Източник: Речник на българския език (онлайн)