ЕДНОЖЀНЕЦ, мн. -нци, м. Мъж, който е в брачна връзка само с една жена. Това беше необходимо събитие за българите мохамедани, които като християните си остават едноженци. Б. Несторов, СР, 7.


Източник: Речник на българския език (онлайн)