ЕДНОЍМЕН, -а, -о, мн. -и, и -мна, -мно, мн. -мни, прил. Остар. Едноименен. Невесел е „Андрешко“. Едноименият герой кара в малката си каруца посред зима съдебен пристав, който отива в село да тури запор на Станойчо, беден съселянин и познат на Андрешко. К. Величков, ПССъч. VIII, 200. От островите, принадлежащи на Йонийски съюз, забележителни са Хиос и Самос с едноимените си градове. Н. Михайловски, РВИ (превод), 102. Южната страна [на Ютландия] ся нарича Княжество Шлезинг, което има едноимна столица. Ив. Богоров, КГ, 98.