ЕДНОЍМЕННИК, мн. -ци, м. Мъж, който има еднакво име с друг; съименник. Оказа се грешка. Данъкът на някакво друго лице, едноименник някой, по погрешка вписан на мене. Елин Пелин, Съч. IV, 212. — Не, той ми не е брат. — Да,.., сетих се... едноименник. Ив. Вазов, Съч. ХI, 193. „Локомотив“ Пловдив през този сезон постигна първия си успех срещу столичния си едноименник „Локомотив“. ВН, 1963, бр. 3686, 3.