ЕДНОЛЍЧНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от едноличен. Аз не бих изваждал наяве факта за едноличността на това двуличие, ако не бе характерен за днешните български литературни нрави. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 263.
