ЕДНОМА̀ЧТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. За плавателен съд — който има само една мач- та. Вместо модерни съвременни параходи, тук лениво се полюшват стари арабски едномачтови платноходи. Д. Филипов, К, 29. Това било епохата на викингите — морските разбойници, които имали едномачтови кораби с драконов нос. С. Кюпрюбашиев, И, 75.


Източник: Речник на българския език (онлайн)