ЕДНОМЀТРОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е с размер един метър. Той [престолният град] е обграден с дебела стена с вид на правоъгълник. В него се включва друг по-малък правоъгълник с еднометрови стени. К, 1927, бр. 115, 7. Еднометров ремък. Еднометрова тръба.


Източник: Речник на българския език (онлайн)