ЕДНОПЛО̀ЩНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Авиац. Самолет с един чифт крила; моноплан. Французинът Луи Блерио със своя едноплощник (моноплан),.., прелита от френския град Кале до английския град Дувър. Р. Радулов, ИГ, 36.
