ЕДНОРЀДОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Еднореден (в 1 и 2 знач). Върху Йоргевото имане тежаха не само преброените години на Ерусалимско, но и една лична негова немара, която се виждаше в паянтовата порта с няколко напречни пръти,.., в къщата,.., с едноредови кирпичени стени. Д. Вълев, Ж, 81. За намаляване на налягането, респективно износването, вместо сачмени се употребяват ролкови лагери и вместо едноредови — многоредови търкалящи лагери. Маш. IX кл, 180. Едноредово засаждане.