ЕДНОСТРУ̀НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. За музикален инструмент — който има само една струна. На рамото му преметнати дисаги, много по-прости и от тия на боженците, в които си втикват еднострунната цигулка. Ил. Блъсков, ДБ, 7.
