ЕДНОСЪ̀ЩНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Рядко. Книж. Отвл. същ. от едносъщ и от едносъщен; единосъщност. Под една кичеста круша в една от трендафиловите градини било послано черно-жълто китено чердже, на което седеле две любеници или, както ги наричат казанлъчене, две дини, които представляле едносъщност и неразделност. Л. Каравелов, Съч. VII, 4.