ЕДНОУ̀Х, -а, -о, мн. -и, прил. Който е останал само с едно ухо. В затвора лежеше едноух помак, който чакаше да изпълнят смъртната му присъда. Нещастникът бе посякъл двама турци в родното си селце Якоруда, задето му били отрязали едното ухо преди време. А. Христофоров, А, 347. — Ето я! — рече жената и показа една цинкова тенджера без дъно, едноуха; другото ухо се бе откъснало. Й. Радичков, СР, 237.