ЕДНОХО̀ДОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Който е с един ход. Винтът представлява метално парче с цилиндрична форма и остроъгълен тънък едноходов нарез с голяма стъпка. М. Тодоров и др., ТМСС, 78.
