ЕДНОЦЀВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Обикн. за пушка — който е с една цев. Стрелне ли с едноцевната си стара, раздрънкана и обвързана с телчици пушка — винаги улучваше безпогрешно. Т. Генов, ДОД, 44.
