ЕДНОЦЀВКА, ж. Разг. Едноцевна пушка. Турците се показаха въоръжени с пушки едноцевки. К. Петканов, СВ, 215. — Но с оръжието сме зле. Тук-там някой има едноцевка или двуцевка евзалия пушка. Г. Манов, КД, 131-132. Аз веднага извиквах: „Стой на място, ще стрелям!“, макар че нямах още никаква пушка. Само баща ми имаше едноцевка. Ст. Даскалов, БП, 64.


Източник: Речник на българския език (онлайн)