ЕДНОЦИЛЍНДРОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Техн. За двигатели, машини и др. — който има един цилиндър. Моторът му [на автомобила] е едноцилиндров, четиритактов и дизелов. ВН, 1961, бр. 3155, 4. Едноцилиндров двигател с вътрешно горене. Едноцилиндрова парна машина. Едноцилиндрова плетачна машина. Едноцилиндрови турбини.


Източник: Речник на българския език (онлайн)