ЕДРОГЪ̀РД, -а, -о, мн. -и, прил. Едрогърдест. Жената дълго се двоуми над него [детето], но после, покъртена от жалкия му и писклив глас, отърча в махалата и доведе със себе си една едрогърда комшийка. Кр. Велков, СБ, 33. Едрогърда жена тегли с едната си ръка количка със сладолед, а с другата — малко гуреливо момиченце. Л. Стефанова, ВМД, 13.