ЕДРОЗЪ̀Б, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който има големи, едри зъби. Лицето ѝ е привлекателно и интересно, въпреки че е едръзъба.

2. Който има големи зъбци, зъби, разположени по-нарядко. Татко реши кравата с едрозъб железен гребен. Г. Марковски, СК, 57.


Източник: Речник на българския език (онлайн)