ЕЗИКОСЛО̀ВЕЦ, мн. -вци, м. Остар. Книж. Езиковед. Неофит Рилски, баща на учителите и езикословците, който создаде първата наша граматика, е от Банско... Хр. Бръзицов, НП, 147. Твърде нарядко се показва зад тромите изрази трепетна искрица от шега или острото езиче на сати- ра: първото най-вече в присмеха върху тогавашните езикословци, второто тук-там в епиграми. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 67.
— Друга форма: я з и к о с л о̀ в е ц.